Васил Иванов Кунчев е роден в град Карлово на 18 юли 1837 година в семейството на Иван и Гина Кунчеви. Има двама братя и две сестри.
Баща му е преуспяващ гайтанджия, но се разболява и разорява, умира от мозъчен кръвоизлив. Почива и най-малкото дете в семейството. За прехраната на дома се
грижат тримата сина. Васил е на четиринадесет години.
Майката, Гина Кунчева работи като слугиня при заможни хора в Карлово. Няколко месеца след Освобождението, само на 60 години, след като е погребала вече три деца
– една дъщеря и двама сина, се самоубива.
Малкият Васил учи във взаимното училище в Карлово. След смъртта на баща си започва да усвоява занаят – абаджилък.
От 1855 г. е послушник при вуйчо си архимандрит Хаджи Василий. Учи две години в класното училище в Стара Загора. Завършва едногодишен курс за подготовка
за свещеници.
През 1858 година приема монашеството и името Игнатий в
Сопотския манастир „Свети Спас“. На следващата година е ръкоположен за йеродякон. Научава гъцки, турски и арменски език.
През 1861 г. под влияние на Георги Сава Раковски, Левски
захвърля расото и се посвещава на революционното дело.
Заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград.
Там заради проявената ловкост и храброст получава прозвището Левски.
Според легендата по време на военни упражнения е направил лъвски скок.
На 19 април 1864 година на Великден сам отрязва косите си и се отказва
от монашеския сан.
През 1867 г. става знаменосец в четата на Панайот Хитов.
В Белград участва във Втората българска легия на Раковски (1867 – 1868).
През лютата зима на 1868 г. Левски живее в една запустяла вятърна мелница край Букурещ заедно с Христо Ботев.
След неуспеха на четническата тактика Левски стига до идеята, че за успешния
изход на национално-освободителната борба е необходимо центърът на революционната подготовка да се премести в България чрез изграждане на мрежа от революционни комитети.
През 1868 -1869 г. Левски прави две обиколки на страната, по време на които основава революционни комитети.На 27 май 1870 г. след близо едногодишен престой в Румъния, Левски започва своята трета и най-продължителна обиколка из страната, по време на която разширява комитетската мрежа.
В края на 1870 г. определя Ловеч за център на Вътрешната революционна организация
— „Привременно правителство в България“.
През 1871 г. за помощници на Левски са изпратени Димитър Общи и Ангел Кънчев.
През есента на 1872 г. Димитър Общи самоволно напада турската хазна в прохода Арабаконак. Следват многобройни арести на комитетски дейци.
Левски знае, че организацията не е готова за преждевременно въстание.
Той тръгва към Влашко, като минава през Ловеч да прибере архива на революционния комитет.
Отбива се да пренощува в Къкринското ханче. Тук на 27 декември 1872 г. е заловен от турската полиция. Пред съда Левски поема изцяло цялата отговорност за
революционната дейност върху себе си и не издава никого от организацията.
Съдът осъжда Левски на смърт чрез обесване.Присъдата е изпълнена на 19 февруари 1873 година в гр. София.
Според народната памет Апостолът е погребан в църквата „Света Петка Самарджийска“.
